Останки от кула.
Църквата.
Още се виждат следи от стенописите. Виждате ли лицето?
Един следобед се качихме на колата, ние двамата с Петьо и нашите нови италиански приятели Лупо и Елизабета. На залез слънце из Тоскана. Лупо ни заведе до един древен град, насред гората. В разглеждане и смях времето излетя неусетно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар