Да чакаш гъски

За нула време дойде и това среднозимно преброяване на водолюбивите птици в България. Какво е това?

Среднозимното преброяване се провежда с световен мащаб от 1967 г. в почти всички Европейски държави, като се координира от световната организация за опазване на влажните зони - Wetlands International. Среднозимното преброяване дава оценка на размера и вида на европейските популации на водолюбивите птици и за състоянието на влажните зони, където те зимуват, голяма част от които са част от екологичната мрежа Натура 2000.

Целта на преброяването, което се извършва едновременно в цяла Европа, е да събере точна информация, която служи за оценка на промените в състоянието на популациите на наблюдаваните видове птици, което от своя страна е индикатор за промените в околната среда и последствията от тях за биологичното разнообразие и хората.

Тази година Среднозимното преброяване се състоя от 15 до 17 януари, като обхвана над 200 територии, включващи Дунавското и Черноморското крайбрежие и всички водоеми във вътрешността на страната, където зимуват водолюбивите птици.

Включих се към екипите на Българското дружество за защита на птиците (БДЗП), като тази година бях в района на езерата Шабла и Дуранкулак, а не по бургаските водоеми. Все ми се изплъзваха тези места, а заедно с тях и червеногушите гъски.

Особено влечение имам към този вид. Застрашени в световен мащаб, изключително красиви птици с ярки, контрастни цветове в изящно съчетание. До тази година бях виждала само две бройки и то съвсем случайно.

И така, в петък след работа хванах маршрутката и газ към Варна. Вечерта легнахме към 00 ч. и станахме към 3 и нещо, за да бъдем преди изгрева по езерата. Вълнувах се много. Все едно ми е за първи път, а от 2004-та година съм пропуснала само едно броене, миналата година.

Срещата на екипите беше в Шабла, по тъмно. Бяхме 8 коли и 36 души за различни точки по Северното Черноморие. Не бях виждала част от хората с години, а някой виждах за първи път.

Мисля, че ме пратиха в най-добрия екип. Нали съм гост ;)

Докато пътувахме към точките, ни задминаваха джипове с ловци и бракониери. Трябваше да побързаме преди да изплашат гъските.

Беше тъмно. Температурата - под нулата. Стояхме на едно място и пристъпвахме от крак на крак, за да се стоплим. Чакахме.

Към 7.00 часа птиците започнаха да излитат от местата за нощувка. Ято след ято. Хиляди големи белочели гъски, примесени с червеногуши! И онези особени, специфични крясъци! Неописуемо изживяване... обаче за кратко.

Докато ние се радвахме на редкия досег с дивата природа, ловците им се зарадваха по друг начин и ги посрещнаха с куршуми. Бяха се наредили няколко стрелци, точно на границата на защитената местност и стреляха в екстаз. Една падна убита пред очите ни. На такова нещо не бях присъствала. За един астрономически час, между 7 и 8, регистрирахме 441 изстрела! Само в нашия район преброих над 30 джипа с ловци, с пълното си оборудване. Страшно беше.

Двама от тях прекрачиха границата на защитената територия и започнаха да се целят по гъските. Веднага след тях се засили кола на горската стража, които следят за спазването на Закона за лова. Настигнаха бракониерите и се разправяха известно време. Надявам се да са им конфискували оръжията и да са ги изпратили с тлъста глоба.

За мен всичко това беше вид шок, за останалите от екипа нещо нормално. Толкова много ловци! Имаше коли с регистрации от цялата страна. В Бургаските езера съм чувала не повече от 50 изстрела за цял ден. Спешно трябва да се вземат мерки за опазването на птиците в този район. Не знам какво правят местните държавни институции по въпроса.

Бяхме дошли хора от цяла България, за да наблюдаваме един уникален вид, да го видим отблизо, да се насладим на хилядите ята и дивите им крясъци. От друга страна, ловците също бяха дошли от всички краища на страната, със същия като нашия ентусиазъм и удоволствие, за да стрелят по птици, за престиж и за да си напълнят фризерите. Абсурдно и контрастно...

Приключихме броенето на тази точка, някъде към 8 и нещо. Тук изброихме около 66 000 гъски, като 20 000 от тях бяха червеногуши. Снимки не правих, защото трябваше да въвеждам данните в бланка, а и нямам нужната техника и оборудване, за разлика от колегите :)

Другите места не бяха толкова впечатляващи. Хванах си маршрутката и обратно за Бургас.

Ето малко информация за червеногушата гъска:

Червеногушата гъска (Branta ruficollis) е световно застрашен вид, чиято популация към 2003-2006 година се оценява на не повече от 38,000 птици. Близо 80 % от тях зимуват на територията на България – предимно в района на Приморска Добруджа (езерата Дуранкулак и Шабла).
Обикновено птиците нощуват в езерата, а през деня отлитат да се хранят, най-често използвайки посевите на различни житни култури. Ловът на този световно застрашен вид е строго забранен според българското законодателство, но той често стават жертва на недобросъвестни ловци. Обикновено като извинение се използва лоша видимост или неразпознаване на вида. Допълнително птиците биват преследвани през целия ден по местата за хранене. Освен от директния отстрел, много птици загиват вследствие на постоянното безпокойство и преследване, което не им дава възможност за пълноценно хранене. Тези неблагоприятни за птиците моменти са особено засилени в снежни зими, в дни с мъгла и снежни виелици, когато видимостта е намалена и храна се намира доста трудно.
В този критичен период, големите ята червеногуши гъски се нуждаят от сигурно място за почивка и хранене.

Снимки и информация за вида: http://www.birdsinbulgaria.org/birds.php?vid=45&type=bird