Това преживях днес

Вчера получих уведомително писмо в пощенската си кутия, че имам колет и трябва да го взема между 13.00 ч. и 16.30 ч. От къде да го взема - не пишеше. За повече и информация телефон..........празно поле. Днес отидох сутринта в Централната поща в Бургас да питам за какво става въпрос. Там ми е колета. Питах дали не мога да го взема сега, вместо да чакам до 13.00 ч. И се започна...
Понеже колетът бил от трета страна, тоест извън ЕС, и е на стойност 100 долара трябва да мине през митницата. С копие от личната карта - в митница Бургас, да ми издадат някакъв номер. Казаха ми, че като е готов ще ми се обадят по телефона и това ще стане около 14.00 ч. Чаках до 15.00 никой не звънна. Отивам да си вземам въпросния номер, оттам ме изпращат в друга стая. В деловодството млада изрусена дама пуши цигари и приказва с колежка. Вземам бележката и обратно в пощата. Там ми правят някаква декларация за митницата, за която трябва да платя 8 лв. Обратно в митницата. Служителят взема документите и ме праща на касата да плащам 31.45 за ДДС и мито за подаръка. Връщам се при него с квитанциите. Тогава забелязва, че декларацията е сгрешена, не е добавено мито и ДДС върху транспорта - още 11.49 лв. Обратно в пощата. Започват да попълват нова декларация, а аз използвам момента да питам защо трябва да плащам около 50 лв, за да получа подарък! Жената от отдел митници - особено мила, започва притеснено да ми обяснява цялата процедура и всички наредби, заради които трябва да плащам. Почти нищо не разбирам и решавам да питам в митницата. Тръгвам към митницата. Жената от пощата ме догонва и ме моли да се върна, че дискетата, която ми дали нещо май е повредена и можело да не се отвори. Дават ми нова и тръгвам. Връщам се в митницата и човекът ме праща отново при една особено крива касиерка, на която да доплатя въпросното ДДС и мито. Вече е 16.30. И на двете служби им приключва работата с клиенти. Касиерката си смята нещо на машината, пише с молив и не дава никакви признаци, че забелязва, да има човек в стаята. И там почаках.
Нервите ми не издържат и питам дали може да платя. Жената избухна. И аз. Още пет минути викане и опъване на нерви. Отново при служителя на първия етаж. Евала му правя. Видя, че съм пред побъркване от бюрократщини и започна да ми обяснява подробно какво всъщност съм плащала до момента и защо. Изпрати ме с една съчувствена усмивка, от която наистина ми стана малко по-добре. Обратно в пощата. Часът е 16.50. Служителката от отдел митници в пощата ме чака да ми даде колета. Евала и на нея! Отивам на гишето със старите пощенски служители в Бургас - кошмарът на всеки гражданин, за да оправим последните документи и да си ходя най-накрая. Казват ми, че дължа 3.50 лв. Питам "за какво"? Служителката ми казва: За пощенска услуга. Питам за каква точно услуга дължа тези пари. Оказва се, че трябва да платя сумата, за това, че служителката ми е отворила колета, за да види какво има вътре, което се наричало "митническа проверка". Ей тука вече не можах да издържа. Поисках да ми кажат наредбата по която дължа тези пари за този вид услуга, без да съм я искала сама. Отговорът беше "Прочети си наредбата, аз не съм длъжна да я знам". Отново скандал. Изкараха един топ хартия, хвърлиха ми я пред лицето и ми казаха, да съм си я намерила и да си я прочета. Пак скандал. Накарах едната служителка да я намери и да ми я покаже. Прочетеното не ме задоволява, но решавам, че нервите ми са на ръба и искам просто да си взема колета и да се прибирам. 17 и нещо часа. Плащам и си тръгвам.
Само и единствено държавните институции са ме карали да се чувствам толкова зависима, толкова безсилна, толкова...и аз не мога да го определя.
Просто нямам думи.