Този път южната част, по солници
и влажни зони от Ница почти до границата с Испания.
Щях да разказвам интересни неща
за местата, но друго ми идва да пиша от вътре. Не мога да я заобичам тази
страна, въпреки че й давам шанс. Може би заради миналото ми с нея, може би
заради особеностите й, които ме плашат на моменти или пък заради нещо друго, но не изпитвам любов. Общото ми чувство е добре изразено в последната ми
снимка – клоунът на покрива на сградата…
 |
| Някои места помня как се казват, други (като това) не. |
 |
| Alleins |
 |
| Имахме си магаренца в двора. |
 |
| солниците Salin d’Aigues Mortes |
 |
| солниците Salin de Gruissan |
 |
| Най-ветровитото място в Европа. Даже спират перките, защото не могат да въртят. |
 |
| Стридите не са за мен - ужасен вкус. |
 |
| Парк Камарг. За съжаление нямахме достатъчно време тук, за да го видим в целия му блясък, но пък си го оставих за следващ път. |
 |
| По лазурния бряг до Сен Тропе. По улиците суета. |
Сутрин ставахме рано, за да пътуваме по различните обекти и спирахме по бензиностанциите за кафе
и тоалетна. Миризмата на изпаряващ се от росата асфалт, на масло и гуми ме
върнаха със седем години назад, в един друг живот, който почти бях забравила.
Живот по пътищата. Към тоалетните на бензиностанциите се стичаха хора със сънени лица и четка
за зъби в ръце, никой от моите спътници не ги забеляза, но аз знам кои са.
Живеещи на колела хора, с камиони, кемпъри и др. спиращи за нощувка по
безопасните паркинги на бензиностанциите, ползват мястото за сутрешен тоалет и
потеглят отново на път. До следващата нощ. Понякога се събират повече извън
населени места, в глухи отбивки по черни пътища, където остават колкото им е
нужно да си починат. Предимството е че са в компания на себеподобни, имат общи
теми за разговор, помагат си с инструменти и ремонти по превозните средства, споделят храна, знания и
опит. В повечето случаи истински вълнуващи хора. Различават се от тираджиите (които
също са с четка в ръка) по общото излъчване и устремеността в погледа.
Хвана ме носталгия, стана ми
мъчно и се прибрах в себе си. Понякога болезнено ми липсва този живот. Добре,
че успявам да забравя.
