Преди няколко години се загледах в ръката на колежка, която беше накичена с много мартеници. От тях само три бяха направени от конци. Останалите бяха предимно от пластмаса, силикон и стъклени мъниста. Украшенията на колежката се събираха в една цяла шепа.Представих си как тези „мартенички” ще бъдат стегнати върху нежните клончета на някое дръвче, вятърът ще ги вее, а птичките ще се плашат от тях. След няколко години може и да паднат на земята, а тя ще се опита да ги разгради. После си представих още 10 такива шепи какъв куп правят, после още 50, после се опитах да си представя 2 милиона. Зави ми се свят.
А те- джунджуриите, могат да се ползват повторно. За гривни, гердани, обици и всякакви бижута; за декорация на дрехи, на пантофи, на саксии, на пердета, на чанти, на вази, на огледала и за какво ли още не. Възможностите са неограничени.
Вече не купувам мартеници. Правя ги сама, като използвам само вълна, но все още боядисана с химикали. Другата година ще се пробвам да я боядисам с природни материали. Когато дойде време да ги свалям, избирам да е под камък. Така го чувствам.
Вярвам, че правенето и връзването на мартениците е силна магия. Докато ги правим, вплитаме нашите искрени пожелания за здраве, щастие и други хубави неща, а когато ги връзваме, „връзваме” пожеланията за човека. Това е един от любимите ми български обичаи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар