При Томи

Хладно е. Мирише на тлеещи въглени.
Отварям очи и погледът ми попада върху стара дървена ракла, без метален обков. Докато се излежавам си представям детайлно цялото й съдържание. Вълнени одеала, с натурални естествени цветове; тъкани престилки; бели кърпи; плетени колани...

В къщата на Томи съм и е време да ставам. Решавам да не сравнявам съдържанието на раклата с моите фантазии. Прехвърлям наум нещата, които трябва да свърша и ме залива доволство. Да запаля печката, да нацепя още дърва, да донеса вода и да сготвя. Докато се усетя ще е станало обяд, после ще почетем малко на глас, някакви дребни други неща из двора и ще се е стъмнило. Прост живот.

Много мои познати си купуват земи и къщи на село и се подготвят за изнасяне от големия град. Томи е един от тях. Неговото място е в почти изоставена махала над гр. Земен. Махалата е близо до града, но е изолирана. На едно спускане разстояние се намира величествената Струма, а гледката от мястото му е към Земенския манастир. Къщата е много уютна, направо романтична. Има си плевня, която предстои да се ремонтира, обор, който ще се превърне в нещо друго и няколко декара земя. И преди съм писала за това място.

Пътеки, мъхове, лиани...

Лицето на къщата много ми харесва. Направо подканва :)

Плевнята ще стане като нова в скоро време.

А това е мазиката в едната стая. Дано си я запази такава - оригинална :)

Томи и Петьо редят ограда.

Навъртяхме и едни топчета с глина, компост и семена, по метода на Масанобу Фукуока. Ще видим какво ще поникне :)

Част от махалата.

И оборът.

В мазето Томи е намерил истински съкровища. Не се намотках 5 дена да ги снимам и се сетих в последните часове преди влака. Само това успях.

Томи е изключително интересен млад мъж. Същинско предизвикателство за хората, които обичат да се гмуркат в дълбочина. Прекарал е няколко години в Африка, където е придобил доста опит в строителството с природни материали и не само. Пътувал е и по други интересни места. Иска да живее просто и в хармония с природата. Да се занимава с органично земеделие и отглеждане на редки и изчезващи български породи животни. Представя си махалата пълна с млади семейства, тичащи деца, изобилие от плодородни градини. Една щастлива общност от съмишленици и хора, с подобно отношение към живота.

Доста работа му остава: обновяване на сградите с природни материали; изграждане на система за събиране на дъждовна вода; засаждане на овошни дръвчета; терасиране на зеленчуковите градини и т.н.

При него ще правим различни събирания като работни лагери, обучения или просто срещи за нови запознанства и разходки по дефилето на Струма.

Ако ви е интересно, просто му пишете, много e свестен :)
tzvetomirmr@yahoo.co.uk