Общо взето последните месеци минаха в работа с деца по летни лагери. Работа е силно казано, понеже забавлението дава превес и всъщност учащите винаги се оказват учителите. Мястото е село Сладка вода, с цели 8 жители и 30-тина къщи, няма магазин, кръчма или нещо друго. Тук се намира частното училище по българска култура “Цар Симеон I”.
Това лято през лагерите минаха доста деца, които си тръгнаха с колекция от чисто нови преживявния. Постарахме се да им напълним чантите със спомени, нови приятелства и не на последно място с познания за заобикалящата ни природа. А когато децата прегръщат на изпращане и дават ръчно рисувани картички и писма с хубави думи, човек разбира, че това е наистина благодарна професия.
Това лято през лагерите минаха доста деца, които си тръгнаха с колекция от чисто нови преживявния. Постарахме се да им напълним чантите със спомени, нови приятелства и не на последно място с познания за заобикалящата ни природа. А когато децата прегръщат на изпращане и дават ръчно рисувани картички и писма с хубави думи, човек разбира, че това е наистина благодарна професия.
Иначе е леко да се работи с деца. Винаги са искрени и прями. Ако не те харесват, веднага ще ти кажат. Ако те харесват – също. Не са усвоили всички онези игри на лицемерието, изкуствените усмивки и красивите, но празни думи. Също така за тях кучето не е „голдън ретривър", а едно „сладко и добро куче“. Ако ми схванахте идеята :)
Та така... Много съм добре с три думи. Сега отивам да си стягам палатката за 10 нощувки на Атанасовко езеро, като през деня ще броя мигриращите птици.
До скоро!
Няма коментари:
Публикуване на коментар