Месец на прошката

Първо да благодаря на Ангел за смелостта да ходи с розови дрехи на работа! Евала :)
На Светла благодаря за смелостта да остави Вселената да си свърши работата както тя си знае :) Аз пък пробвах разни храни, дето никога не бих ги опитала, с кухните съм най-консервативна.

Както писах, експериментирането беше последното лесно предизвикателство и важи за всички следващи месеци.

Този месец е за прошката. За чистене на застояли отношения, блатясали и мухлясали приятелства, преглътнати думи и отложени за някога истини. И даване на прошка.

Тук е прегледът на всички гнилочи в душите ни, дето не искаме да вадим, почистим и изхвърлим. Наистина ли ни трябват? Какво точно ни дават и вземат? Пак ли не е дошъл моментът, или пък е още много рано, а може би е твърде късно? Глупости и оправдания :) Основните спирачки са страхът, егото и мързелът.

Всеки да го направи както намери за най-добре. Важното е да си простите и да простите.

Споделям една техника, която работи безотказно при мен. Особено е подходяща за далечните, непосилни разстояния и за прощаване на себе си.

Изключвате си телефоните, лягате на удобно място, затваряте очите и отпускате цялото си тяло и ума. Не бързате. Представяте си, че стоите в малък празен театър. Вие и човекът, на който искате да простите сте на сцената, под светлините на прожектор. Визуализирате го много детайлно. Обръщате се към него и му казвате с какво точно ви е наранил, но чрез говоренето за конкретна ситуация и личното ви усещане. Не му казвате „Ти си гадняр, мухльо и т.н“, а примерно „Почувствах се много наранена, когато ме излъга за...“. Или друг пример: вместо „Ти си ужасен човек, разсипа ми живота!“, казвате „Според мен постъпи ужасно когато..., това обърна живота ми в съвсем друга посока.“

Ако искате, давате на човека отсреща право на отговор, или си визуализирате извинение от негова страна. Най-важната част е след това: продължавате с детайлната визуализация на лицето му, фигурата, дрехите, израженията и започвате да си представяте хубави неща, които се случват с този човек. Хубави за него, не за вас. Хубави неща, които са истински значими за него. Представяте си го все по-усмихнат, по-щастлив, по-удовлетворен и сияещ.

Визуализирате това, докато не усетите буцата в гърлото ви да се стопява. Визуализирате го докато и вас не ви обхване радост, споделената радост за неговото щастие. След това правите същото със себе си. Визуализирате се щастлив, усмихнат, пълен с радост, с греещи очи.

Винаги приключвам тази техника с искрена прощална прегръдка с човека. Облекчението идва моментално :)

Има стотици техники за прошка из нета. При желание със сигурност ще намерите вашата си.

Благодаря за обратната връзка на работещите по темите! Много е вдъхновяващо, хора!

Благодаря :)