Поздравявам първа.
- Всичко наред ли е с Вас? – ме пита жената, все така напрегната.
Аз се изненадвам искрено и отговарям: - Да, защо?
- Ами изглеждате много нещастна, тук, сама на този безлюден плаж. Кажете ми с какво мога да помогна? Няма неразрешими проблеми, наистина!
Уверявам я, че всичко е наред и съм имала нужда да остана сама край морето и да се насладя на последните слънчеви дни. Тя вижда, че се усмихвам докато обяснявам нуждите си и се отпуска. Благодаря й и я отпращам с хубави пожелания.
От диалога разбрах, че изглеждам като самоубийца, но не това ме шокира толкова. Шокирах се от собствената си изненада (може би и леко раздразнение) от протегнатата ръка на непозната, на един забутан плаж и от това, че съм забравила за тези най-елементарни човешки ценности, с които съм възпитана и израстнала. Чудя се още колко други съм забравила...
2 коментара:
Аз много бих се раздразнил при подобно нахлуване в личното ми пространство, от някой, който си мисли, че има добри намерения, но това не му дава право да се меси в чуждия живот. Ако имам нужда от помощ, сам ще я потърся, няма да чакам някой непознат да ме забележи.
Това, което ти се е случило, мисля, че е отзвук от налаганата със всякакви средства (вкл. административни) лицемерна свръх хуманност, т.е. никой не трябва да бъде оставян сам със себе си, защото може да сбърка нещо. Целта е все повече хора, все по-силно да се съмняват в правото на всеки възрастен човек сам да решава най-интимните си проблеми. И, че трябва да се предлага помощ, а не да се чака някой да я поиска. Той всъщност знае ли точно какво иска, че да оставам този жизнено важен проблем на несигурната му лична преценка??
В крайна сметка пак стигам до въпроса за непоисканото добро, а може оттам трябваше да тръгна.
Интересно, явно имаме различен опит. За съжаление не съм се сблъсквала с тази свръх хуманност за която говориш, най-често егоизъм наблюдавам и все по-затворени, необщителни, даже стигнали до тежка комплексираност хора. И сега, във връзка с темата или не, една картинка ми излезе пред очите. Един як мъж на средна възраст избута с лакът бременна жена пред вратите на автобуса, за да се качи пръв. На спирката беше пълно с хора, никой нищо не каза, обърнаха се на една страна за да си нямат проблеми и когато изказах явното си възмущение и този мъж стана агресивен, всички хора на спирката съвсем се превърнаха в невидими сенки. Не беше непоискано добро от моя страна, никакво добро не беше, просто отказвам да участвам в легализирането и утвърждаването на егоизма и овчедушието. Да, май е повече към темата за морала, ама ще пиша за него друг път. Благодаря за мнението, Митко!
Публикуване на коментар