Пробягах годината с бързината на ураганен вятър. Вземах
решенията с размах, без да се обръщам назад. По пътя създавах, трупах, чистех: болка,
смърт и разрушение. Изрязвах до кокал стари заболели места. Без милост към себе
си. Вятърът ме запрати и в чужди страни, където срещнах необикновени същества,
раздадох се.
Не успях да унищожа своето вчера, въпреки че не е моето
днес. Превърнах се в гарван и ураганът
утихна. Върнах се.
 |
|
снимка: Daniel Plumer/flickr
|
PS: Благодаря ви за писмата, преживях всяко едно от тях…
Няма коментари:
Публикуване на коментар