отново Франция

Този път южната част, по солници и влажни зони от Ница почти до границата с Испания.

Щях да разказвам интересни неща за местата, но друго ми идва да пиша от вътре. Не мога да я заобичам тази страна, въпреки че й давам шанс. Може би заради миналото ми с нея, може би заради особеностите й, които ме плашат на моменти или пък заради нещо друго, но не изпитвам любов. Общото ми чувство е добре изразено в последната ми снимка – клоунът на покрива на сградата…

Някои места помня как се казват, други (като това) не.

Alleins

Имахме си магаренца в двора.

солниците Salin d’Aigues Mortes

солниците Salin de Gruissan

Най-ветровитото място в Европа. Даже спират перките, защото не могат да въртят.

Стридите не са за мен - ужасен вкус.

Парк Камарг. За съжаление нямахме достатъчно време тук, за да го видим в целия му блясък, но пък си го оставих за следващ път.

По лазурния бряг до Сен Тропе. По улиците суета.

Сутрин ставахме рано, за да пътуваме по различните обекти и спирахме по бензиностанциите за кафе и тоалетна. Миризмата на изпаряващ се от росата асфалт, на масло и гуми ме върнаха със седем години назад, в един друг живот, който почти бях забравила. Живот по пътищата. Към тоалетните на бензиностанциите се стичаха хора със сънени лица и четка за зъби в ръце, никой от моите спътници не ги забеляза, но аз знам кои са. Живеещи на колела хора, с камиони, кемпъри и др. спиращи за нощувка по безопасните паркинги на бензиностанциите, ползват мястото за сутрешен тоалет и потеглят отново на път. До следващата нощ. Понякога се събират повече извън населени места, в глухи отбивки по черни пътища, където остават колкото им е нужно да си починат. Предимството е че са в компания на себеподобни, имат общи теми за разговор, помагат си с инструменти и ремонти по превозните средства, споделят храна, знания и опит. В повечето случаи истински вълнуващи хора. Различават се от тираджиите (които също са с четка в ръка) по общото излъчване и устремеността в погледа. 

Хвана ме носталгия, стана ми мъчно и се прибрах в себе си. Понякога болезнено ми липсва този живот. Добре, че успявам да забравя.