Преход по долината Марка – втора част

Събудихме се с гледка към манастира Тача, кацнал на десния склон. Не бързаме. Спокойно си оправяме багажа и имаме цял ден за ходене пред нас.

Едно от най-чудните места, които съм виждала беше това селце (не му запомних името). Цялото в ступи и молитвени стени. Атмосферата сякаш е празнична. Връщане в далечното минало. 

Прясно оформени тухли от кал се сушат на слънце. Снимка: Петър Паунчев

Гледка към връх Канг Ятце.

И молитвените камъни по пътя.

Последна отсечка по тази река, преди да хванем нова посока.

Теренът започва да се променя и въздухът става все по-разреден.

Селото Ханкар (Hankar) 4030 м.н.в. Тук е единственият телефон за спешни нужди, сателитен. Не можем да откъснем очи от лилавите планини на фона на селото. За кратко се изкушаваме да останем тук за вечерта,  но имаме достатъчно сили да стигнем до следващото място и продължаваме.

След брутално и дълго изкачване, най-накрая по залез слънце стигаме до мястото за нощувка. Tachungtse (4 376 м.н.в).

Събирам последна слънчева топлината, защото точно след 5 мин. ще започне големият студ. Къщите за гости и населените места свършиха, ще спим в палатка под наем. Снимка: Петър Паунчев

В каменната постройка на газова печка се приготвя вечерята, а в ляво се изплакват съдовете в реката от която пием вода и смятахме за чиста. В същата рекичка се подмиват и всички туристи след дългия преход. Добре, че бяхме в края на сезона. Снимка: Петър Паунчев

Събуждаме се от звуците на виещ вълк. Изскачаме от палатките и наистина - тибетски вълк на 100 метра от лагера, седнал на един хребет и вие. Прелест! Явно е честа гледка на това място, защото нямаше други впечатлени като нас. Нямах батерии да снимам вълка, затова компенсирам с тази чудна гледка, малко по-нагоре.

Ден с много тежък преход. Безкрайно изкачване и все по-рядък въздух. Не бях сигурна дали ще стигнем до лагера по светло. Спираме на тези две ледникови езерца да си направим почивка. Вече сме на 4 674 м.н.в.

Статуя на Буда в горното езеро. На заден фон върхът, който ни гледа от три дни. Докато се наканим да си заредим бутилките с вода, по склона се спуснаха стадо якове и го използваха за тоалетна и по двете нужди. Нагоре се оказа, че няма вече рекички и в този ден наистина го закъсахме.

Канг Ятце, великолепен! 6 400 м.н.в.

Дебели мармотчета се припичат на слънце. Не се притесняват от нас, но и ние не ги приближаваме, за да не ги стресираме излишно.

И най-накрая в далечината се показва последният ни лагер - Нималинг (Nimaling), 4841 м.н.в. Едвам се завличам в последните метри.

Въпреки че има все още слънце, студът вече е тук. Гледам тънкия брезент на палатките и се надявам одеалата тук да са вълнени и много на брой. Не са. Три броя тънък плюш. Докато искам допълнително одеала, една планинска мишка вече е успяла да влезе в джоба на раницата ми и да изяде наполовина десерта, който си пазех от два дена точно за след този преход. Дарих й и останалата част с молба да я хапне извън палатката :)  Снимка: Петър Паунчев

Животни на местните номади, които до късна есен са по тези високопланински пасища. Снимка: Петър Паунчев

От козината на тези дребни козички се прави кашмирската вълна, а от нея едни от най-скъпите шалове в света. Това е специфична порода кози (Changthangi), които се отгледжат само тук, по високите плата на Ладак. Снимка: Петър Паунчев

На сутринта съм като бродник. Не съм мигнала цяла нощ от студ, въпреки че спах с всичките си дрехи, плюс шапка и ръкавици. От безсънието започва да ме боли и главата и се чудя как ще изкача големия проход днес. Изглежда ми непостижимо. Насилвам се да закуся преди да започнем катеренето, докато испанците с които прекарахме вечерта обсъждат ледената нощ в палатките. Снимка: Петър Паунчев

Бавно набирам височина. Включва се свръхестествената ми мобилизация при която, въпреки нулевата ми физическа подготовка за трекинг, 8-те килограма отгоре и поне три години без планини, успявам да стигна до върха. Снимка: Петър Паунчев

Снимка: Петър Паунчев

И някак на магия вече сме на превала. Конгмару Ла (Kongmaru La), 5260 м.н.в.

Снимка: Петър Паунчев

Щастливи сме! Особено аз :) Снимка: Петър Паунчев

Гледката от другата страна на превала бързо ме отрезви. Следваше безкрайно спускане по много стръмен терен и не трябваше да се отпускам.

Чести спътници в долината Марка ни бяха и баралите (Pseudois nayaur), сливащи се с околния пейзаж. Снимка: Петър Паунчев

Снимка: Петър Паунчев

Скалите - гърбове на дракони. Все още се използват древните и тесни каменни пътища над реката. Снимка: Петър Паунчев

Снимка: Петър Паунчев

Последен километър до селото Чогдо (Chogdo), 3905 м.н.в. и крайната точка на прехода ни. Там ще ни чакат испанците, слезли 2 часа преди нас, с които ще споделим такси до Ле. Снимка: Петър Паунчев

Преминаването по долината Марка беше много специално преживяване, в състояние на абсолютна будност и кристално съзнание. Ще ми липсва мястото.